Тест за хората над 40: Помните ли деня „Чернобил“?

Снимка Twitter

Отбелязваме 34 години от най-зловещата ядрена авария – тази в Чернобил, официално призната за най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика.

Няма да цитираме статистики, не защото не са важни, а защото е рано за тях. Едва ли цифрите днес могат да обхванат последствията, които ще окаже „Чернобил“ върху нас за десетилетия наред.

Но трябва да помним грешките, за да не ги повтаряме! Затова питаме хората над 40: Спомняте ли си тази седмица преди 34 години? Чухте ли за радиацията? Кой е най-яркият ви спомен от тогава?

Илиян Илиев, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие:

Защо не харесвам ядрените централи?!

Най вероятно съм бил на училище. Казаха ни, че на 1 май ще има манифестация. Репетирахме. На 1 май бях по риза и сако в блока с флаговете. Един държи българския, друг - на СССР. Чакаме да ни дойде реда някъде пред Полиграфията във Варна. Валеше дъжд - от тези с аграрно значение. После марширувахме и скандирахме „БКП, СССР, слава!“. Прибрахме се мокри, като мишки. Две седмици по-късно ни пратиха на военно обучение, където обилно ни храниха със зелени салатки. Всички масово страдаха от чревно разстройство. После разбрахме, че е имало авария. Години по-късно научихме, че са крили за мащабите й. Когато станах на 45, ми откриха тумор в костта. За това не харесвам ядрените централи. Доброволно се включвам във всяка инициатива за затварянето им. Надявам се никога да не построим „Белене“. И да затворим „Козлодуй“, когато му дойде времето, без безсмислени уговорки за удължаване на живота му. Радвам се на развитието на новите ВЕИ технологии.

Петко Ковачев, Институт за зелена политика:

Мерехме радиацията в поделението по няколко пъти на ден

Бях в Пловдив, в казармата. Не помня номера на поделението. Беше артилерийски полк. Веднага след инцидента, на следващия ден или по-следващия, изведнъж минахме на консервирана храна сутрин, обед и вечер. А тъкмо бяха започнали да дават пресни зеленчуци. Чудихме се какво става, но нямаше обяснения. Бях старшина школник и заедно с офицерите, ни наредиха да мерим радиационния фон в поделението по няколко пъти на ден. Всичко това се докладваше по шифрована връзка до София. Всички други поделения правеха същото. Не помня колко време продължи, но не беше малко. Консервите със сигурност продължиха и през лятото. Ученията на терен спряха и бяха възобновени през лятото при нулеви мерки за сигурност.

Очакваме и вашите разкази! Нека помним!

Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.